Наздраве и бъди щастлива!
Примамлив сън ме дърпаше насам.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
отново сам. Отново сам.
Не ме задържай не – напразно!
Проблемът е, че твърде закъснях.
Премествам се в графата „разни”,
където и до днес си бях.
Накрая все изпускам влака.
Играя шут в най-тъжния комикс.
Известно ми е, че Харон ме чака
край фара на брега на Стикс.
Тъгувам. Адски ми е криво.
Развявам паяжини от мъгла.
И всяка нощ танцуват самодиви
в най-лудото ми амплоа.
И явно е ненужно да те будя.
И явно кръста сам ще понеса.
Но тръгвам. Няма да се случи чудо,
защото няма чудеса.
Ради Радев
вторник, 12 юли 2011 г.
четвъртък, 24 февруари 2011 г.
вторник, 7 декември 2010 г.
петък, 22 октомври 2010 г.
Der Waldwipfelweg in Sankt Englmar, Бавария, Германия
Върховете на чувствата, Живата гора
Поредният Баварски атракцион - 370 m път сред короните на дърветата. Открива се прекрасна гледка към Баварската гора, брега на р. Дунав и равнините в подножието.
Помислили са и за най-малките посетители:
И не само с животни, разбира се.
Разходката се удължава с макети на къщички със звуци на животни:
Завършекът е Пещера със звуци на животни и аромати на дървета:
Следващият път - клипчето от мен:
http://www.youtube.com/watch?v=QiF_9RLwA7E
Поредният Баварски атракцион - 370 m път сред короните на дърветата. Открива се прекрасна гледка към Баварската гора, брега на р. Дунав и равнините в подножието.
Помислили са и за най-малките посетители:
И не само с животни, разбира се.
Разходката се удължава с макети на къщички със звуци на животни:
Завършекът е Пещера със звуци на животни и аромати на дървета:
Следващият път - клипчето от мен:
http://www.youtube.com/watch?v=QiF_9RLwA7E
Етикети:
пътешествия
неделя, 3 октомври 2010 г.
четвъртък, 30 септември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
вторник, 12 юли 2011 г.
Към
Наздраве и бъди щастлива!
Примамлив сън ме дърпаше насам.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
отново сам. Отново сам.
Не ме задържай не – напразно!
Проблемът е, че твърде закъснях.
Премествам се в графата „разни”,
където и до днес си бях.
Накрая все изпускам влака.
Играя шут в най-тъжния комикс.
Известно ми е, че Харон ме чака
край фара на брега на Стикс.
Тъгувам. Адски ми е криво.
Развявам паяжини от мъгла.
И всяка нощ танцуват самодиви
в най-лудото ми амплоа.
И явно е ненужно да те будя.
И явно кръста сам ще понеса.
Но тръгвам. Няма да се случи чудо,
защото няма чудеса.
Ради Радев
Примамлив сън ме дърпаше насам.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
отново сам. Отново сам.
Не ме задържай не – напразно!
Проблемът е, че твърде закъснях.
Премествам се в графата „разни”,
където и до днес си бях.
Накрая все изпускам влака.
Играя шут в най-тъжния комикс.
Известно ми е, че Харон ме чака
край фара на брега на Стикс.
Тъгувам. Адски ми е криво.
Развявам паяжини от мъгла.
И всяка нощ танцуват самодиви
в най-лудото ми амплоа.
И явно е ненужно да те будя.
И явно кръста сам ще понеса.
Но тръгвам. Няма да се случи чудо,
защото няма чудеса.
Ради Радев
четвъртък, 24 февруари 2011 г.
вторник, 7 декември 2010 г.
петък, 22 октомври 2010 г.
Der Waldwipfelweg in Sankt Englmar, Бавария, Германия
Върховете на чувствата, Живата гора
Поредният Баварски атракцион - 370 m път сред короните на дърветата. Открива се прекрасна гледка към Баварската гора, брега на р. Дунав и равнините в подножието.
Помислили са и за най-малките посетители:
И не само с животни, разбира се.
Разходката се удължава с макети на къщички със звуци на животни:
Завършекът е Пещера със звуци на животни и аромати на дървета:
Следващият път - клипчето от мен:
http://www.youtube.com/watch?v=QiF_9RLwA7E
Поредният Баварски атракцион - 370 m път сред короните на дърветата. Открива се прекрасна гледка към Баварската гора, брега на р. Дунав и равнините в подножието.
Помислили са и за най-малките посетители:
И не само с животни, разбира се.
Разходката се удължава с макети на къщички със звуци на животни:
Завършекът е Пещера със звуци на животни и аромати на дървета:
Следващият път - клипчето от мен:
http://www.youtube.com/watch?v=QiF_9RLwA7E
неделя, 3 октомври 2010 г.
***
В един най-обикновен
(дори дъждовен)
неделен следобед,
той ме попита
"Какво правиш?"
А аз му отговорих,
простичко и честно:
"Обичам те."
....
От тогава
неделните следобеди
(дъждовните дори!)
никога не са същите.
ester
(дори дъждовен)
неделен следобед,
той ме попита
"Какво правиш?"
А аз му отговорих,
простичко и честно:
"Обичам те."
....
От тогава
неделните следобеди
(дъждовните дори!)
никога не са същите.
ester
четвъртък, 30 септември 2010 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)