Виновна съм...

Прости ми... Виновна съм!
Затова, че мълчах, когато думите напираха в душата ми!
Затова, че никога не казах колко те обичам!
Затова, че не те спрях, когато си отиде от мен!

Но много горда съм, за да ти покажа, че страдам... Много наранена, за да се примиря...
Много пламенна, за да се опитам да те разбера... И много ревнива, за да забравя...

Обичам те.

Дали е любов?!

"Не знам дали мислиш за мен, но аз го правя постоянно...
Не знам дали често ме виждаш в сънищата си, но аз те виждам непрекъснато...
Празнината е в мен, а аз съм в празнината... Защото съм далече от теб.
Понякога... затварям очи. Опитвам се да си те представя, макар да си винаги различен...

Търся те в слънчевите лъчи, които докосват очите ми. В топлия вятър, който прониква в прегръдките ми. И все те няма. Все си безпределно далечен...
А е трудно да се надявам, когато ти си една измислена реалност! Когато си сън, вместо да бъдеш една прекрасна действителност.
И е лесно да бягаш в погрешни посоки, да целуваш чара на друга...

Търсим се, но така и не се намираме, защото сме твърде страхливи. Защото ръката ти не достига до моята. Защото сме разделени от реалността.

А да обичаш от разстояние... Дали е любов?!"

Ти, ти, ти...

Гледам те от далеч и си мисля... Хубав си!
Харесвам те. Желая те. Как съм могла да живея без теб?!
Ти ще бъдеш тайната любов - платоничната, забранената, моята.
Само моята любов!
Ще си в мен. В моя сън. Ще идваш всяка нощ.
И ще те обичам. Заради всичко, което си ми дал и заради всичко, което имам още да ти дам!
И няма да е възможно някой да ни раздели.
Та ние ще сме в друго измерение, от друг характер... Други закони ще властват между нас и нито ти, нито аз ще знаем за тях...
Само ще им се подчиняваме!

И колко бързо се предадох...

Знай, скъпа, в мен за да те има,
поне във себе си бъди неповторима...
Agsen

Мисля, че прегръщам сянката й... Докато Тя, невидима за моите очи, ме прегръща и заробва...
Мисля, че е умряла в мен и разбирам, че аз съм умряла в нея...
А после Тя се събужда, когато я повика болката...

Как искам да открадна нещо от тази любов!
Да не й се отдавам напълно! Но Тя ме иска. Държи да бъда нейна цялата!
Искам твоята любов да бъде моя! Да се подчини на безмуните ми желания да търся своя собствен блясък...
А Тя още иска да съм нейна... Напълно нейна. Само нейна.

И колко бързо се предадох...

Незабравено...

Спомените ме връщат при теб... И без страх се връщам в миналото. Моля се да са вечни... Защото без тях не сме живяли, не сме били заедно, не сме се обичали...

Още те виждам пред себе си в първия ден на юли... Мога пак да усетя тръпките, които се разходиха по цялото ми тяло... и чувствата, които объркаха сърцето ми...
Ти беше призрак от миналото... А защо така се вълнувах? Появи се отново на нежния ми хоризонт точно тогава, когато се бях примирила с мисълта, че всичко е безвъзвратно загубено... Бягах от любовта, криех се вдън земя... Но ти нахлу в живота ми като буря...
Всичко започна без обещания. Исках да свърши така... За да мога следващият път, когато те видя да те погледна открито в очите и да се усмихна...
Нищо, че вече нямаше да съм същата...