Днес...

Отрязах мъничко парченце слънчев лъч, а тази вечер късам листенцата на маргаритка -
дали ще дойдеш или не.
Едно след друго, докато остане отговора
Маргаритката остана без листенца.
Аз останах със себе си.

Причината...

"Мина много време, а аз още те обичам. Още мисля за теб.
Разбрах, че причината, поради която изпитвам болка от тази раздяла е... Че сърцата ни са свързани!
Вероятно преди този живот сме били заедно в още хиляда такива живота и във всеки от тях сме се намирали пак. Може би дори сме се разделяли по същата причина.
Убедена съм, че ще се видим пак в следващия живот...
Отново ще се намерим.
И тогава сигурно звездите над нас ще са се променили.
И ще се обичаме не само за този живот... А и за всички минали преди него!"

Минало

"Вземам бавно в ръка тези стари писма и зачитам...
Спомен се втурва, но бързо отлита. Следите зад мен са затрупани с лед и с камък. Няма път назад към "Нас". Аз съм мъртва за тебе, отдавна.
Само скръб е светът. И жестокост. И грубост.
И... изписвам с трептяща ръка тези думички сини и замислена поглеждам назад... Виждам ято години. Години...
Бавно пада нощта. Идват покоя и мрака. Аз не мисля за теб и не плача на сън.
Аз не чакам!"

До моята съперница

Спомняш ли си за мен, Мая?!
Спомняш ли си как ме поглеждаше, как ме преценяваше?
Аз съм "Онази", приятелката Му. Не успях да те забравя, дори и за миг.
И тази нощ няма да забравя. Неочакваната. Абсурдната.
Бях там. С него!
И ти беше. Може би не ме мразеше. Може би не ревнуваше от мен. По някаква нелепа женска логика дори може би ме обичаше, защото аз бях част от неговия свят, от неговите нощи и дни, от душата Му.
Неговата нощ беше моя, само моя. Целувките му бяха за мен. Думите му. Блусовете. Всичко! Не те ли задушаваше коварният ми женски триумф?!
Ти беше толкова близо до него, а така далече от сърцето му... От пиедестала на сърцето Му те гледах с убийствена настойчивост... Исках да ти кажа, че за мен ти си една от всички останали, които го пожелаваха. Една от всички, които искаха да го имат за себе си. Та той принадлежи единствено на себе си, не мислиш ли?! Има свобода, с която да решава какво да направи и сърце, с което да избере Правилната. Можеше да го откраднеш, но да му отнемеш мен нямаше да можеш! Не беше първата и последната нямаше да си.
Свикнала съм. Свикнала съм да жертвам време и сили за него. Свикнала съм без него, свикнала съм и да го чакам... Защото винаги се връща!
Дори и да го имаш, ще го имаш за час, за ден, за месец. А аз ще бъда до него и когато протегне ръка, ще ме намери до себе си... Една и съща след безбройните промени.

Не навеждай глава, Мая! И не ме поглеждай с презрение. То е за теб!
Аз съм бившата, сегашната, бъдещата.
Ти си поредната, тайната, резервната.
Колко лошо, нали?!

...

"Говориш бавно... Сякаш ти самият не си вярваш.
Другите вярват ли ти?
А аз?! Само аз ли останах?! Само аз ли не съм те обвинявала в лъжа?!
Естествено... Едва ли е за друго.
Не те слушам.
За да оцелееш, трябва да си сляп и глух. А ти държиш да оцелея! Старателно замъгляваш погледа ми. Грижовно заглушаваш и болката, която вече си отворил в мен.
Усмихвам се.
Ти не знаеш, но играта вече има нови правила! Не бързай... Много време има още...
Приближи се още малко...
Ще ти прошепна чий ред е да си поиграе с теб!"

Отново...

"Отново съм на кръстопът. На къде да поема, не зная...
А и ти едва ли ще ми покажеш вярната посока.

Години вървях след теб, след една илюзия... Запътила се бях към далечен мираж...
Очаквах там да си различен.

Чакай, спри! Не ме води към пропастта, недей!
Пътят вече ще свърши, а аз не съм взела нищо от живота!

Надеждата умря. Сега аз ще продължа напред, а ти ще тичаш към далечината и недостижимия мираж...
Кого ще търсиш там? Мен?!
Сгрешил си. Аз съм истинска, а не мираж!"

Искам да ти кажа...

Всичко свърши!
Вече час слушам едни и същи песни. Нашите песни. Сега те звучат различно. Толкова различно, че дори не правя усилие да ги различа от останалата музика.
Свикнах без теб. Дори и болката си отиде. Не усещам самотата, нищо че те няма!
И станах по-силна. Още по-силна от преди.
Образът ти, който ме изгаряше, вече го няма.
Спомените - и те са избледнели.
Твоите очи - не ги помня.
Сълзите ми и те пресъхнаха.
Вече не плача за теб! Просто нямам сили.
Всичко свърши.
Мога и без теб.
В мислите ми сега е другият...

XMiss

Другата до теб

Лежиш в студена стая... Чуждо тяло е положено до теб.
Оглеждаш чертите й - толкова по-различна е от мен! Но аз съм вече минало, което трябваше отдавна да забравиш... Душата ти сега е скитница... И търси някоя като мен, но такава не съществува! Снощи... тя е целувала устните ти. Тези устни, които някога принадлежаха на мен!
И тя те обича, навярно... Но тази обич ти е чужда, непозната.
Ти нямаш нужда от нея, но си пак там - с нея. И знаеш, че не трябва...
Тя те докосва с ръце, от които те побиват странни тръпки и сякаш сърцето ти изстива...
Осъзнаваш, че не трябва да сравняваш нея с мен...
Но не можеш! Вселила съм се в душата ти и не искам да си тръгна... А и ти нямаш сили да ме изгониш...
За мен си вече грешник, който няма право да прошепва името ми!
Очите й те гледат с любов, а ти... Ти не можеш да им отвърнеш със същото. Колкото и да искаш...
Лежиш до нея. Затваряш очи и пред теб отново се появявам аз... Усмихвам се... Ти пак си щастлив...
Гласът й произнася името ти... Отнема те от нереалния ти свят...
Нейният глас ти подсказва нещо, от което така те боли...
Чуждото в другата до теб не може да запълни празнотата в сърцето ти и не може да скрие грозното лице на истината... Че мен вече ме няма до теб!