Алисите отдавна са на свършване.
Освен това - не вярват в чудесата.
По гарите - билетите на свършване.
И често се изгубват във гората
едни такива шапки омагьосани,
(Защото гледали вълка в очите.)
Добрите - вече са ядосани.
Какво ядосани, направо са сърдити
на себе си, на грозните финали.
Обърнаха се приказките в проза.
Ако принцесите все още са заспали -
пристига принц. И после става грозно.
Празнуват Пепеляшки свободата си,
а знаят, че си нямат нищо.
Понякога сънуват, че ги чакат
край онова, омразното огнище...
Орисниците цъкат покер някъде,
предричат, че след ентата ракия
е най-добре да си заплюеш пазвата
и после от почтеност да се скриеш.
Не, антиприказка. Живот, като живота.
Остава да се учиш да живееш,
защото са обидно-кратки сроковете
и си умрял, преди да се запееш.
Яна Кременска
четвъртък, 11 юни 2009 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
четвъртък, 11 юни 2009 г.
За антиприказките
Алисите отдавна са на свършване.
Освен това - не вярват в чудесата.
По гарите - билетите на свършване.
И често се изгубват във гората
едни такива шапки омагьосани,
(Защото гледали вълка в очите.)
Добрите - вече са ядосани.
Какво ядосани, направо са сърдити
на себе си, на грозните финали.
Обърнаха се приказките в проза.
Ако принцесите все още са заспали -
пристига принц. И после става грозно.
Празнуват Пепеляшки свободата си,
а знаят, че си нямат нищо.
Понякога сънуват, че ги чакат
край онова, омразното огнище...
Орисниците цъкат покер някъде,
предричат, че след ентата ракия
е най-добре да си заплюеш пазвата
и после от почтеност да се скриеш.
Не, антиприказка. Живот, като живота.
Остава да се учиш да живееш,
защото са обидно-кратки сроковете
и си умрял, преди да се запееш.
Яна Кременска
Освен това - не вярват в чудесата.
По гарите - билетите на свършване.
И често се изгубват във гората
едни такива шапки омагьосани,
(Защото гледали вълка в очите.)
Добрите - вече са ядосани.
Какво ядосани, направо са сърдити
на себе си, на грозните финали.
Обърнаха се приказките в проза.
Ако принцесите все още са заспали -
пристига принц. И после става грозно.
Празнуват Пепеляшки свободата си,
а знаят, че си нямат нищо.
Понякога сънуват, че ги чакат
край онова, омразното огнище...
Орисниците цъкат покер някъде,
предричат, че след ентата ракия
е най-добре да си заплюеш пазвата
и после от почтеност да се скриеш.
Не, антиприказка. Живот, като живота.
Остава да се учиш да живееш,
защото са обидно-кратки сроковете
и си умрял, преди да се запееш.
Яна Кременска
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар