И Дороти превърна се в жена


Ели Георгиева


Да. Бяхте трима - млади и прекрасни -
на Дороти отбраната тайфа.
Лудувах с вас, безкрай щастлива раснах,
сред храсталаци джоджен и трева.

Закриляхте ли? Аз ли ви закрилях?
Не зная - бях си палаво дете.
В пчелините пчелите люто жилят,
без да делят момиче от момче.

Плашило, Лъв, Човек от тенекия
и Дороти с разветия перчем,
дори цигара можеха да свият
от репеи, в листенце от бадем.

Предъвквайки стипчивите смокини
от клони, сякаш вени на Граал -
дърветата в съседските градини
ни канеха при всеки плод узрял.

Прескачах плет и бой ядях наравно,
с ожулени ръце, крака и нос,
докато някак си неумолимо бавно,
надвисна сянка над страната Оз.

Велика грешка бе, когато някой,
вместо беззлобно да ме зашлеви
или с юмрука да ме тресне яко,
погледна ме с... пораснали очи.

Добрата приказка така загива-
изгаря през синкопа на сълза,
че Дороти все още да е жива,
за жалост се превръща във жена.

Притисната от своята Голгота,
тя вади нежелания си коз.
Несъвместими вече със живота,
стопяват се героите от Оз.