Присъствие

Днес ръцете ми плахо целуват клавишите.
(не си тръгвай, дори ще попея)
И съвсем нелогична и толкова глупава,
аз навъпреки... пак те живея.
Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми,
ще присъствам сега в самотата ти.
Отмъщавам със думи. Дори ще крещя.
(потърпи още малко, приятелю)
След това ще затръшна до писък вратата
в лицето ти, за да не виждаш,
че ще бъдеш отсъствие в мен и душата,
в която последен умираш...
Ако можех да върна сълзите на времето
и да бъда пак малко момиче.
Бих си сляла очите със друг, не със твоите.
Бих се влюбила в някой... различен!


Кремена Стоева

Отново...

"Отново съм на кръстопът. На къде да поема, не зная...
А и ти едва ли ще ми покажеш вярната посока.

Години вървях след теб, след една илюзия... Запътила се бях към далечен мираж...
Очаквах там да си различен.

Чакай, спри! Не ме води към пропастта, недей!
Пътят вече ще свърши, а аз не съм взела нищо от живота!

Надеждата умря. Сега аз ще продължа напред, а ти ще тичаш към далечината и недостижимия мираж...
Кого ще търсиш там? Мен?!
Сгрешил си. Аз съм истинска, а не мираж!"

Под миглите...

Под миглите разлистват петолиния
мелодии изписани със аромат на люляци,
по устните на незапочналото някога,
мълчание пред бурята на шепоти.

Ст.Кръстев

За антиприказките

Алисите отдавна са на свършване.
Освен това - не вярват в чудесата.
По гарите - билетите на свършване.
И често се изгубват във гората

едни такива шапки омагьосани,
(Защото гледали вълка в очите.)
Добрите - вече са ядосани.
Какво ядосани, направо са сърдити

на себе си, на грозните финали.
Обърнаха се приказките в проза.
Ако принцесите все още са заспали -
пристига принц. И после става грозно.

Празнуват Пепеляшки свободата си,
а знаят, че си нямат нищо.
Понякога сънуват, че ги чакат
край онова, омразното огнище...

Орисниците цъкат покер някъде,
предричат, че след ентата ракия
е най-добре да си заплюеш пазвата
и после от почтеност да се скриеш.

Не, антиприказка. Живот, като живота.
Остава да се учиш да живееш,
защото са обидно-кратки сроковете
и си умрял, преди да се запееш.

Яна Кременска

Не, и ти не си любовта...

Не, и ти не си любовта.
Много мъже ме спечелваха.
И ме влюбваха в себе си.
Много мъже обиквах.
Така както и теб.
Но не търся теб.
Аз търся онзи мъж,
който ще ме накара
да обикна първо себе си.

Ester

Със сигурност ...

Със
сигурност
няма да те залее
тържество,
когато
останеш
сам с десерта.

Приеми,че съм била неподходящо облечена за случая.
(или неподходяща по принцип)

Asgen

Виновна съм...

Прости ми... Виновна съм!
Затова, че мълчах, когато думите напираха в душата ми!
Затова, че никога не казах колко те обичам!
Затова, че не те спрях, когато си отиде от мен!

Но много горда съм, за да ти покажа, че страдам... Много наранена, за да се примиря...
Много пламенна, за да се опитам да те разбера... И много ревнива, за да забравя...

Обичам те.

Дали е любов?!

"Не знам дали мислиш за мен, но аз го правя постоянно...
Не знам дали често ме виждаш в сънищата си, но аз те виждам непрекъснато...
Празнината е в мен, а аз съм в празнината... Защото съм далече от теб.
Понякога... затварям очи. Опитвам се да си те представя, макар да си винаги различен...

Търся те в слънчевите лъчи, които докосват очите ми. В топлия вятър, който прониква в прегръдките ми. И все те няма. Все си безпределно далечен...
А е трудно да се надявам, когато ти си една измислена реалност! Когато си сън, вместо да бъдеш една прекрасна действителност.
И е лесно да бягаш в погрешни посоки, да целуваш чара на друга...

Търсим се, но така и не се намираме, защото сме твърде страхливи. Защото ръката ти не достига до моята. Защото сме разделени от реалността.

А да обичаш от разстояние... Дали е любов?!"