Другата до теб

Лежиш в студена стая... Чуждо тяло е положено до теб.
Оглеждаш чертите й - толкова по-различна е от мен! Но аз съм вече минало, което трябваше отдавна да забравиш... Душата ти сега е скитница... И търси някоя като мен, но такава не съществува! Снощи... тя е целувала устните ти. Тези устни, които някога принадлежаха на мен!
И тя те обича, навярно... Но тази обич ти е чужда, непозната.
Ти нямаш нужда от нея, но си пак там - с нея. И знаеш, че не трябва...
Тя те докосва с ръце, от които те побиват странни тръпки и сякаш сърцето ти изстива...
Осъзнаваш, че не трябва да сравняваш нея с мен...
Но не можеш! Вселила съм се в душата ти и не искам да си тръгна... А и ти нямаш сили да ме изгониш...
За мен си вече грешник, който няма право да прошепва името ми!
Очите й те гледат с любов, а ти... Ти не можеш да им отвърнеш със същото. Колкото и да искаш...
Лежиш до нея. Затваряш очи и пред теб отново се появявам аз... Усмихвам се... Ти пак си щастлив...
Гласът й произнася името ти... Отнема те от нереалния ти свят...
Нейният глас ти подсказва нещо, от което така те боли...
Чуждото в другата до теб не може да запълни празнотата в сърцето ти и не може да скрие грозното лице на истината... Че мен вече ме няма до теб!

Хиляда и една нощ...

في حدقتي رجلٍ ساحر
ترجمة: د.عبدالرحمن أقرع
-----------------------------------
ذلك الذي سيحكمني يوماً
سيحكم كل العجائب
وسيهديني أغنيات المطر
أزهار عباد الشمس وقوس قزح
وسيصنع كل محطاتنا
(بدلاً من منزلٍ حجري الجدران)
وسأتلون بصوته
كالفراشة تقريبا
سأكون كلمته السحرية
والتي لن يعمل بدونها السحر
وعندما أنظر في عينيه
سأرى رسمي فيهما معكوساً
مدى الحياة

В зеницата на един вълшебник...

Този, който някога ще ме владее,
ще владее всички чудеса.
Ще ми подарява дъждопеене.
Слънчогледи. И дъга.
Ще направи наши всички гари
(вместо дом със каменни стени).
От гласа му ще ми става шарено.
Даже пеперудено. Почти.
Ще съм неговата думичка вълшебна,
без която заклинанието не работи.
А когато във очите му погледна,
ще се видя отразена...
Доживотно.
превод: Абдулрахман Акра

Началото...

Тъгувам без ексцесии. Обикновено. На никой не му трябва емоционалния ми гняв...
Не се стремя да съм необикновенна...
Греховна съм до мозъка на костите си... Затъмних и луната - от чувстване.
На нула съм и посоката наникъде... Но ще намеря начин и ще го дочакам...Изходът.

Категорично без шансове за изход.
Отговор евентуален дали понякога се крие в следващия миг...?