неделя, 31 май 2009 г.

Дичо и Акага - Пътувам

събота, 30 май 2009 г.

Монолог на Орисницата пред Пепеляшка

Пепеляшке, хукнала към бала,
накъде си мислиш, че си тръгнала?
Да не смяташ, че ще те познае
Принцът като в приказка
несбъдната?
И ще те откара със каляската
в някакви сънувани чертози?
Призрачна е, мила, и пантофката.
Нищо, че кристална е и блазни.
Стига вече съм ти се намесвала,
мисля, че объркахме понятията.
Лещата остана си със граха.
Плъховете вече не намятат
лъскави ливреи зад каретата.
Поизгнила беше тиквата.
Май направих грешка като смятах,
аз да ти оправям орисията.
Пепеляшке, ти сама ще трябва
да отсееш житото от плявата.
Принцовете по земята ходят,
но очакват ти да ги познаеш.
И понякога са се маскирали
като тъжни, наранени просяци.
Та ще трябва просто да се
вглеждаш
и сама да развалиш магията.
Е, със здраве... и ще ме прощаваш,
но такава ми е била ролята.
Тръгвам, че и други Пепеляшки
са се наредили за пантофката.

lightfull

петък, 29 май 2009 г.

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище, наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци в това училище.Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.
3.Няма грешки, има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране."Провалените" експерименти
също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва "успешен".
4.Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш.
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато
си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
6."Там" не е по-добре от "Тук".
Когато твоето "там" стане "тук", ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добре от "тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда, са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота,носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот

петък, 22 май 2009 г.

Искам да ти кажа...

Всичко свърши!
Вече час слушам едни и същи песни. Нашите песни. Сега те звучат различно. Толкова различно, че дори не правя усилие да ги различа от останалата музика.
Свикнах без теб. Дори и болката си отиде. Не усещам самотата, нищо че те няма!
И станах по-силна. Още по-силна от преди.
Образът ти, който ме изгаряше, вече го няма.
Спомените - и те са избледнели.
Твоите очи - не ги помня.
Сълзите ми и те пресъхнаха.
Вече не плача за теб! Просто нямам сили.
Всичко свърши.
Мога и без теб.
В мислите ми сега е другият...

XMiss

сряда, 20 май 2009 г.

Ти, ти, ти...


Гледам те от далеч и си мисля... Хубав си!
Харесвам те. Желая те. Как съм могла да живея без теб?!
Ти ще бъдеш тайната любов - платоничната, забранената, моята.
Само моята любов!
Ще си в мен. В моя сън. Ще идваш всяка нощ.
И ще те обичам. Заради всичко, което си ми дал и заради всичко, което имам още да ти дам!
И няма да е възможно някой да ни раздели.
Та ние ще сме в друго измерение, от друг характер... Други закони ще властват между нас и нито ти, нито аз ще знаем за тях...
Само ще им се подчиняваме!

сряда, 13 май 2009 г.

Oнзи мъж...


Да си поговорим... Спокойно, никой не ни слуша...

За онзи мъж, който ще сбъдне моите приказки!
Ще умее да вярва във Нищото... Ще е и най-големият неверник... Ще отрича, че въздухът е за дишане. Ще знае какво е времето у мен... Ще ми подари слънцето, облечено в усмивка...
Моят дом ще наднича от ръцете, с които ме прегръща... И от нееднократното сбогуване. И от жаждата ми на пустинник за него и неговото присъствие...

Ако го познавате, не му казвайте, само ще се усмихне...

И колко бързо се предадох...


Знай, скъпа, в мен за да те има,
поне във себе си бъди неповторима...
Agsen


Мисля, че прегръщам сянката й... Докато Тя, невидима за моите очи, ме прегръща и заробва...
Мисля, че е умряла в мен и разбирам, че аз съм умряла в нея...
А после Тя се събужда, когато я повика болката...

Как искам да открадна нещо от тази любов!
Да не й се отдавам напълно! Но Тя ме иска. Държи да бъда нейна цялата!
Искам твоята любов да бъде моя! Да се подчини на безмуните ми желания да търся своя собствен блясък...
А Тя още иска да съм нейна... Напълно нейна. Само нейна.

И колко бързо се предадох...

понеделник, 11 май 2009 г.

Незабравено...

Спомените ме връщат при теб... И без страх се връщам в миналото. Моля се да са вечни... Защото без тях не сме живяли, не сме били заедно, не сме се обичали...

Още те виждам пред себе си в първия ден на юли... Мога пак да усетя тръпките, които се разходиха по цялото ми тяло... и чувствата, които объркаха сърцето ми...
Ти беше призрак от миналото... А защо така се вълнувах?
Появи се отново на нежния ми хоризонт точно тогава, когато се бях примирила с мисълта, че всичко е безвъзвратно загубено... Бягах от любовта, криех се вдън земя... Но ти нахлу в живота ми като буря...
Всичко започна без обещания. Исках да свърши така...
За да мога следващият път, когато те видя да те погледна открито в очите и да се усмихна...
Нищо, че вече нямаше да съм същата...

неделя, 31 май 2009 г.

Дичо и Акага - Пътувам

0 коментара

събота, 30 май 2009 г.

Монолог на Орисницата пред Пепеляшка

0 коментара
Пепеляшке, хукнала към бала,
накъде си мислиш, че си тръгнала?
Да не смяташ, че ще те познае
Принцът като в приказка
несбъдната?
И ще те откара със каляската
в някакви сънувани чертози?
Призрачна е, мила, и пантофката.
Нищо, че кристална е и блазни.
Стига вече съм ти се намесвала,
мисля, че объркахме понятията.
Лещата остана си със граха.
Плъховете вече не намятат
лъскави ливреи зад каретата.
Поизгнила беше тиквата.
Май направих грешка като смятах,
аз да ти оправям орисията.
Пепеляшке, ти сама ще трябва
да отсееш житото от плявата.
Принцовете по земята ходят,
но очакват ти да ги познаеш.
И понякога са се маскирали
като тъжни, наранени просяци.
Та ще трябва просто да се
вглеждаш
и сама да развалиш магията.
Е, със здраве... и ще ме прощаваш,
но такава ми е била ролята.
Тръгвам, че и други Пепеляшки
са се наредили за пантофката.

lightfull

петък, 29 май 2009 г.

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

0 коментара
1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище, наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци в това училище.Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.
3.Няма грешки, има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране."Провалените" експерименти
също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва "успешен".
4.Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш.
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато
си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
6."Там" не е по-добре от "Тук".
Когато твоето "там" стане "тук", ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добре от "тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда, са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота,носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот

петък, 22 май 2009 г.

Искам да ти кажа...

0 коментара
Всичко свърши!
Вече час слушам едни и същи песни. Нашите песни. Сега те звучат различно. Толкова различно, че дори не правя усилие да ги различа от останалата музика.
Свикнах без теб. Дори и болката си отиде. Не усещам самотата, нищо че те няма!
И станах по-силна. Още по-силна от преди.
Образът ти, който ме изгаряше, вече го няма.
Спомените - и те са избледнели.
Твоите очи - не ги помня.
Сълзите ми и те пресъхнаха.
Вече не плача за теб! Просто нямам сили.
Всичко свърши.
Мога и без теб.
В мислите ми сега е другият...

XMiss

сряда, 20 май 2009 г.

Ти, ти, ти...

0 коментара

Гледам те от далеч и си мисля... Хубав си!
Харесвам те. Желая те. Как съм могла да живея без теб?!
Ти ще бъдеш тайната любов - платоничната, забранената, моята.
Само моята любов!
Ще си в мен. В моя сън. Ще идваш всяка нощ.
И ще те обичам. Заради всичко, което си ми дал и заради всичко, което имам още да ти дам!
И няма да е възможно някой да ни раздели.
Та ние ще сме в друго измерение, от друг характер... Други закони ще властват между нас и нито ти, нито аз ще знаем за тях...
Само ще им се подчиняваме!

сряда, 13 май 2009 г.

Oнзи мъж...

0 коментара

Да си поговорим... Спокойно, никой не ни слуша...

За онзи мъж, който ще сбъдне моите приказки!
Ще умее да вярва във Нищото... Ще е и най-големият неверник... Ще отрича, че въздухът е за дишане. Ще знае какво е времето у мен... Ще ми подари слънцето, облечено в усмивка...
Моят дом ще наднича от ръцете, с които ме прегръща... И от нееднократното сбогуване. И от жаждата ми на пустинник за него и неговото присъствие...

Ако го познавате, не му казвайте, само ще се усмихне...

И колко бързо се предадох...

0 коментара

Знай, скъпа, в мен за да те има,
поне във себе си бъди неповторима...
Agsen


Мисля, че прегръщам сянката й... Докато Тя, невидима за моите очи, ме прегръща и заробва...
Мисля, че е умряла в мен и разбирам, че аз съм умряла в нея...
А после Тя се събужда, когато я повика болката...

Как искам да открадна нещо от тази любов!
Да не й се отдавам напълно! Но Тя ме иска. Държи да бъда нейна цялата!
Искам твоята любов да бъде моя! Да се подчини на безмуните ми желания да търся своя собствен блясък...
А Тя още иска да съм нейна... Напълно нейна. Само нейна.

И колко бързо се предадох...

понеделник, 11 май 2009 г.

Незабравено...

0 коментара
Спомените ме връщат при теб... И без страх се връщам в миналото. Моля се да са вечни... Защото без тях не сме живяли, не сме били заедно, не сме се обичали...

Още те виждам пред себе си в първия ден на юли... Мога пак да усетя тръпките, които се разходиха по цялото ми тяло... и чувствата, които объркаха сърцето ми...
Ти беше призрак от миналото... А защо така се вълнувах?
Появи се отново на нежния ми хоризонт точно тогава, когато се бях примирила с мисълта, че всичко е безвъзвратно загубено... Бягах от любовта, криех се вдън земя... Но ти нахлу в живота ми като буря...
Всичко започна без обещания. Исках да свърши така...
За да мога следващият път, когато те видя да те погледна открито в очите и да се усмихна...
Нищо, че вече нямаше да съм същата...