сряда, 26 август 2009 г.

Обичам да


Има толкова неща на света,
които да изживея.
Толкова, които да споделя.
Всичко това мога да пропилея.
Каква свобода.


Обичам да кихам, да се прозявам, да се събуждам сутрин. Всяко утро е нова възможност за смисленост. Шанс да оправдая съществуването си. Перфектното предизвикателство.

Обичам да пея ‘Little Wonder’ с Дейвид Бауи. Без обаче да си бръсна веждите. Понякога смесвам Бaуи с Джагър и танцувам по улиците като луд шаман танца на слънцето.

Обичам малките животни.
Не защото са малки.
Не и защото са животни.
Пробвай пак.

Обичам да ходя за гъби. Веднъж прекарах десет часа в планината. Набрах петдесет кила манатарки, печурки и булки. Като се върнах, паднах в леглото и продължих да бера гъби насън. На следващия ден пак бях в гората. Нещата с гъбите явно отидоха твърде далеч (и аз с тях), защото през нощта сънувах, че съм гъба. Стигнах до извода, че не е нужно гъбите да се пушат, за да се получат видения.

Обичам да си изпуквам ушите по стар китайски метод. Светът става по-бистър и се усмихвам сякаш съм чул морето. Не препоръчвам да си пукате ушите твърде често, защото ще си изпукате бързо всички пукания и ще изпаднете в депресивна абстиненция. Също има опасност да добиете постоянен солен вкус в устата. А както знаете, солта е вредна за очите.

Обичам хората със стил, които могат с походка да се изразяват, с прическа да флиртуват и с жест да ти кажат да отидеш до магазина за бутилка вино, синьо сирене и презервативи, като пътьом изхвърлиш боклука.
Всъщност Стилът е субектът. Останалото е аксесоари.

Обичам да се друсам със страх. Аз имам един страх - от високото. Веднъж си закачих мартениците на една ограда и изпищях толкова високо, че получих уплах. Та обичам да се качвам нависоко, където петолинията свършват и освен облаци се вижда само Павароти. Стоя там и краката ми треперят от див телесен ужас. Адреналиново цунами отнася жалките останки на самоконтрола ми и предизвиква пълна загуба на рационалност и разумност, твърде близка до оргазъм. Това ми спестява купуването на субстанции или принизяването на друго същество до парче месо.

Обичам да крещяааааа сам в гората . . . от радост, че не знам къде съм и нищо никога не ще е същото. Гледам зелената маса, отделните дървета, листата. Техните жилки са като линии на живота. Всяка различна. И всички заедно в зеленината.

Обичам да измислям света. Да го рисувам, какъвто ми харесва. Да го обръщам като палачинка. Да му придавам смисъл.

И други такива неща . . обичам да . .



Обичам да 2

Още повече обичам да танцувам. Сигурно защото не мога. Дълго мислих как да се науча, докато случайно не открих . . Най-добрият подиум е градският транспорт. Качиш се в рейс или трамвай и се започва чудно кършене, ламбада с бабички и ученички, хопа-тропа, напред-назад, носиш се с всички. А разстоянието е съвсем некомсомолско. Оттогава не стъпвам по клубове. Жалко само, че затварят рано.

Езиците са друга моя страст. Особено дългите и пъргавите. Обичам да ги гъделичкам, засмуквам, а не са ли достатъчно ловки, ги панирам в масло. Още от малък тренирах сложни лингвистични техники на гърдите на майка ми. Даже роман мисля да напиша на нечия гърда, но още търся подходящата. Някои хора ме наричат цицоман, но те просто не разбират от изкуство. В тази връзка трябва да отбележа, че анатомията е дял на семиотиката. Всеки писател трябва да мине задължителен курс по граматика и прагматика на тялото. Мда, гърдите не са това, което са. Истинските неща са невидими за очите. Познавач е бил Екзюпери и не знам защо всички го мислят за детски автор. Това си е чиста педофилия.

Колкото повече обичам, толкова повече обичам (и една тавтология може да бъде красива). Любовта ще спаси света. Вярвам в това. Дори си мислех да организирам концерт под същото мото, на който да се съберат некрофили, педофили, геронтофили и други обичащи хора. Ще свирят Фил Колинс и сборна Филхармония, ще хапваме сандвичи с филе (за вегетарианците само филии), ще пием и ще филим, тоест ще се обичаме. За русофилите ще има блондинки, а за останалите Филипинки.

Толкова е велика любовта, че е родила фразата ‘бия те, защото те обичам’. Жалко само, че на повечето мъже им е нужен алкохол, за да достигнат до това прозрение. Който пие, пее. Който пее, зло не мисли. Не мисли, а бие. Аристотел е виновен за всичко с неговите силогизми. Но не му казвайте, ще се разстрои. Има чувствителен стомах. Думите са като храната. Ако им липсват витамини, водят до слабост, та дори до слабоумие.

Красивите думи не са верни, верните думи не са красиви. Това каза един китаец, съседа бай Лао, малко преди да го пребият група скинове. Умря си неразбран като Шопенхауер и Ницше. Такава е съдбата на великите. Особено нощем.

Особено нощем. И вече е нощем. Опасно нещо са мислите. Помислиш го и то се случи. Цели вселени така са създадени. Защото някой ги е помислил. Всеки миг мислите ни се сгъстяват в звездни купове. Показвам ти моите. Приеми ги и светът ще порасне. Вземи този свят. В него нещата са каквито ги поискаш. Той е лекота и безпределност. Докъдето ти стигат мечтите.

Nav

четвъртък, 6 август 2009 г.

Аз съм...

Аз съм това, което ти не можеш да бъдеш.
Аз съм това, което те вълнува.
Но внимавай, вълните могат да те удавят!
Аз съм Всичко!
А цялото не раздава частиците си...

понеделник, 3 август 2009 г.

Днес...


Отрязах мъничко парченце слънчев лъч, а тази вечер късам листенцата на маргаритка -
дали ще дойдеш или не.
Едно след друго, докато остане отговора
Маргаритката остана без листенца.
Аз останах със себе си.

сряда, 26 август 2009 г.

Обичам да

0 коментара

Има толкова неща на света,
които да изживея.
Толкова, които да споделя.
Всичко това мога да пропилея.
Каква свобода.


Обичам да кихам, да се прозявам, да се събуждам сутрин. Всяко утро е нова възможност за смисленост. Шанс да оправдая съществуването си. Перфектното предизвикателство.

Обичам да пея ‘Little Wonder’ с Дейвид Бауи. Без обаче да си бръсна веждите. Понякога смесвам Бaуи с Джагър и танцувам по улиците като луд шаман танца на слънцето.

Обичам малките животни.
Не защото са малки.
Не и защото са животни.
Пробвай пак.

Обичам да ходя за гъби. Веднъж прекарах десет часа в планината. Набрах петдесет кила манатарки, печурки и булки. Като се върнах, паднах в леглото и продължих да бера гъби насън. На следващия ден пак бях в гората. Нещата с гъбите явно отидоха твърде далеч (и аз с тях), защото през нощта сънувах, че съм гъба. Стигнах до извода, че не е нужно гъбите да се пушат, за да се получат видения.

Обичам да си изпуквам ушите по стар китайски метод. Светът става по-бистър и се усмихвам сякаш съм чул морето. Не препоръчвам да си пукате ушите твърде често, защото ще си изпукате бързо всички пукания и ще изпаднете в депресивна абстиненция. Също има опасност да добиете постоянен солен вкус в устата. А както знаете, солта е вредна за очите.

Обичам хората със стил, които могат с походка да се изразяват, с прическа да флиртуват и с жест да ти кажат да отидеш до магазина за бутилка вино, синьо сирене и презервативи, като пътьом изхвърлиш боклука.
Всъщност Стилът е субектът. Останалото е аксесоари.

Обичам да се друсам със страх. Аз имам един страх - от високото. Веднъж си закачих мартениците на една ограда и изпищях толкова високо, че получих уплах. Та обичам да се качвам нависоко, където петолинията свършват и освен облаци се вижда само Павароти. Стоя там и краката ми треперят от див телесен ужас. Адреналиново цунами отнася жалките останки на самоконтрола ми и предизвиква пълна загуба на рационалност и разумност, твърде близка до оргазъм. Това ми спестява купуването на субстанции или принизяването на друго същество до парче месо.

Обичам да крещяааааа сам в гората . . . от радост, че не знам къде съм и нищо никога не ще е същото. Гледам зелената маса, отделните дървета, листата. Техните жилки са като линии на живота. Всяка различна. И всички заедно в зеленината.

Обичам да измислям света. Да го рисувам, какъвто ми харесва. Да го обръщам като палачинка. Да му придавам смисъл.

И други такива неща . . обичам да . .



Обичам да 2

Още повече обичам да танцувам. Сигурно защото не мога. Дълго мислих как да се науча, докато случайно не открих . . Най-добрият подиум е градският транспорт. Качиш се в рейс или трамвай и се започва чудно кършене, ламбада с бабички и ученички, хопа-тропа, напред-назад, носиш се с всички. А разстоянието е съвсем некомсомолско. Оттогава не стъпвам по клубове. Жалко само, че затварят рано.

Езиците са друга моя страст. Особено дългите и пъргавите. Обичам да ги гъделичкам, засмуквам, а не са ли достатъчно ловки, ги панирам в масло. Още от малък тренирах сложни лингвистични техники на гърдите на майка ми. Даже роман мисля да напиша на нечия гърда, но още търся подходящата. Някои хора ме наричат цицоман, но те просто не разбират от изкуство. В тази връзка трябва да отбележа, че анатомията е дял на семиотиката. Всеки писател трябва да мине задължителен курс по граматика и прагматика на тялото. Мда, гърдите не са това, което са. Истинските неща са невидими за очите. Познавач е бил Екзюпери и не знам защо всички го мислят за детски автор. Това си е чиста педофилия.

Колкото повече обичам, толкова повече обичам (и една тавтология може да бъде красива). Любовта ще спаси света. Вярвам в това. Дори си мислех да организирам концерт под същото мото, на който да се съберат некрофили, педофили, геронтофили и други обичащи хора. Ще свирят Фил Колинс и сборна Филхармония, ще хапваме сандвичи с филе (за вегетарианците само филии), ще пием и ще филим, тоест ще се обичаме. За русофилите ще има блондинки, а за останалите Филипинки.

Толкова е велика любовта, че е родила фразата ‘бия те, защото те обичам’. Жалко само, че на повечето мъже им е нужен алкохол, за да достигнат до това прозрение. Който пие, пее. Който пее, зло не мисли. Не мисли, а бие. Аристотел е виновен за всичко с неговите силогизми. Но не му казвайте, ще се разстрои. Има чувствителен стомах. Думите са като храната. Ако им липсват витамини, водят до слабост, та дори до слабоумие.

Красивите думи не са верни, верните думи не са красиви. Това каза един китаец, съседа бай Лао, малко преди да го пребият група скинове. Умря си неразбран като Шопенхауер и Ницше. Такава е съдбата на великите. Особено нощем.

Особено нощем. И вече е нощем. Опасно нещо са мислите. Помислиш го и то се случи. Цели вселени така са създадени. Защото някой ги е помислил. Всеки миг мислите ни се сгъстяват в звездни купове. Показвам ти моите. Приеми ги и светът ще порасне. Вземи този свят. В него нещата са каквито ги поискаш. Той е лекота и безпределност. Докъдето ти стигат мечтите.

Nav

четвъртък, 6 август 2009 г.

Аз съм...

0 коментара
Аз съм това, което ти не можеш да бъдеш.
Аз съм това, което те вълнува.
Но внимавай, вълните могат да те удавят!
Аз съм Всичко!
А цялото не раздава частиците си...

понеделник, 3 август 2009 г.

Днес...

0 коментара

Отрязах мъничко парченце слънчев лъч, а тази вечер късам листенцата на маргаритка -
дали ще дойдеш или не.
Едно след друго, докато остане отговора
Маргаритката остана без листенца.
Аз останах със себе си.