вторник, 23 февруари 2010 г.

До гуша ми е дошло...

До гуша ми е дошло от игри на мълчание.
Мислиш ли, че ми стига тая доза внимание
(с нотка хладна учтивост, сякаш от куртоазия,
а очите ти гледат все през мен и са празни…)
И боли ме, когато замълчиш многозначно.
От смълчана тъга всеки миг ще заплача-
Всеки път, щом потънеш във студено мълчание
зажаднявам за бликащи думи без съдържание,
да се спъва слуха ми във речта ти накъсана,
да се спира дъха ми от лицето ти свъсено,
и изобщо, любими, предпочитам гнева ти
пред това да са мними любовта и страстта ти.
Колко дълго ще мога да се питам безмълвна:
„Какво мисли, за бога, и ако го прегърна
Ще се дръпне ли, сепнат, със прикрита досада –
осезаема, лепкава…” Колко още ще страдам?
Да, дойде ми до гуша от игри на взаимност.
….Ти дори не ме слушаш? И разсеяно кимваш…
По-добре си върви. По-добре да те няма,
Вместо да съм сама, въпреки че сме двама.

ellyst

понеделник, 15 февруари 2010 г.

Орисвам те...


... да ми се случваш
през всички бъдещи животи.
Ръцете ти да бъдат все така всесилни,
очите - давещи с дълбокост.

И пръстите ти пак да ме извайват -
пръвотвоя - цялата любов и нежност.
На всичките ми брегове намирал пристан,
да знаеш - всъщност съм безбрежна.

В косите ми да вплиташ отговори
на незададени от мен въпроси.
В душата ти да ми е светло -
да влизам там пречистена и боса.

И ехото от мойто сърцебиене
да носиш във гърдите си...
до прималяване.
А аз при всяко мъркване ще те обиквам...
за да ме има пак на зазоряване.

ester

вторник, 23 февруари 2010 г.

До гуша ми е дошло...

0 коментара
До гуша ми е дошло от игри на мълчание.
Мислиш ли, че ми стига тая доза внимание
(с нотка хладна учтивост, сякаш от куртоазия,
а очите ти гледат все през мен и са празни…)
И боли ме, когато замълчиш многозначно.
От смълчана тъга всеки миг ще заплача-
Всеки път, щом потънеш във студено мълчание
зажаднявам за бликащи думи без съдържание,
да се спъва слуха ми във речта ти накъсана,
да се спира дъха ми от лицето ти свъсено,
и изобщо, любими, предпочитам гнева ти
пред това да са мними любовта и страстта ти.
Колко дълго ще мога да се питам безмълвна:
„Какво мисли, за бога, и ако го прегърна
Ще се дръпне ли, сепнат, със прикрита досада –
осезаема, лепкава…” Колко още ще страдам?
Да, дойде ми до гуша от игри на взаимност.
….Ти дори не ме слушаш? И разсеяно кимваш…
По-добре си върви. По-добре да те няма,
Вместо да съм сама, въпреки че сме двама.

ellyst

понеделник, 15 февруари 2010 г.

Орисвам те...

0 коментара

... да ми се случваш
през всички бъдещи животи.
Ръцете ти да бъдат все така всесилни,
очите - давещи с дълбокост.

И пръстите ти пак да ме извайват -
пръвотвоя - цялата любов и нежност.
На всичките ми брегове намирал пристан,
да знаеш - всъщност съм безбрежна.

В косите ми да вплиташ отговори
на незададени от мен въпроси.
В душата ти да ми е светло -
да влизам там пречистена и боса.

И ехото от мойто сърцебиене
да носиш във гърдите си...
до прималяване.
А аз при всяко мъркване ще те обиквам...
за да ме има пак на зазоряване.

ester