Пак жаба

Нацелувах толкова жаби –
изприщи ми се устата.
Но… не се развали магията
и не ми се напълни душата.

Това с принца вече си мисля,
че си е "бабини деветини".
А така ми се ще да е истина:
целувка мъжка с дъх на малини.

А така ми се иска вълшебството
да можеше да съществува,
за да ме върне към детството –
и пламък да забушува…

Пфу – нацелувах сто жаби
и все нищо и нищо.
А продължават да лъжат бабите
внуците пред огнището…

TediRado

Какво според теб значи ЛЮБОВ?

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?"Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква:

*Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов. - Ребека, 8 години.

*Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него. - Били, 4 години.

*Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат. - Карл, 5 години.

*Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя. - Криси, 6 години.

*Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен. - Тери, 4 години.

*Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари. - Дани, 7 години.

*Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват. - Емили, 8 години.

*Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш. - Боби, 7 години.

*Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш. - Ника, 6 години.

*Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден. - Ноил, 7 години.

*Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. - Томи, 6 години.

*По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов. - Синди, 8 години.

*Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна. - Клер, 6 години.

*Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. - Илейн, 5 години.

*Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. - Крис, 7 години.

*Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само. - Мери-Ан, 4 години.

*Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. - Лорен, 4 години.

*Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички. - Карен, 7 години.

*Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно. - Марк, 6 години.

*Любов е когато кажеш на някого нещо лошо за себе си и се уплашиш, че той вече няма да те обича. Но след това се изненадваш, защото не само, че той все още те обича, но те обича повече. - Матю, 7 години.

*Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те", ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят. - Джесика, 8 години.

Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал: ”Нищо, само му помогнах да поплаче”.

Писма на деца до Бог

*Добре, Христос е страдал заради хора, а заради какво страдат хората? - Гриша, 4 клас.

*Хората толкова страдат на Земята, нима в твоя ад е по-зле? - Радик, 4 клас.

*Ти можеш ли да ми дадеш късмет и надуваема лодка? - Арвид, 3 клас.

*Защо отглеждат човека с години, а после хоп - и той вече е мъртъв? - Вася, 2 клас.

*А ти как различаваш мъжката душа от женската? По пишката ли? - Вова, 3 клас.

*Ти защо си създал този свят? Не знаеше ли, че това е такава грешка? - Марина, 4 клас.

*Вчера прочетох, че един вестник е умрял. Къде ще пратиш душата му? - Саша, 4 клас.

*Толкова се уморих от живота...учиш, учиш, учиш.....като последен глупак! - Сеня, 3 клас.

*Мили Боже, вземи ме обратно, тук е толкова скучно! - Вася, 2 клас.

*Ако беше направил най-напред жената, нямаше да ти се наложи да се занимаваш с ребрата! - Вова, 4 клас.

*Не ни брой времето изгубено в молитви. Това трябва да се съобразява! - Янис, 3 клас.

*Изненадай ме, Господи! - Артур, 3 клас.

*Край, аз знам какво е любов. Това е гола жена. - Сергей, 3 клас.

*Прости ми всички грехове. Не са много, ама не знаех, че те има! - Веня, 2 клас.

*А ти си хитър, отначало позволяваш на човека да съгреши, след това той се разкайва, а Ти му прощаваш. Получава Тти се, че винаги си много добър. Хитро! - Толик, 4 клас.

*Знаеш ли, от както разбрах за теб, не преписвам! - Ина, 2 клас.

*Не изисквай всички да Ти се молят. Това не е скромно. - Валя, 4 клас.

*Следи ме внимателно да не сътворя нещо! - Алик, 1 клас.

*Пиша ти от Интерната. Интернат - това е мястото, където изпращат децата заради лошото поведение на родителите! - Ария, 4 клас.

*Цветята Ти са се получили по-добре отколкото човекът! - Галя, 4 клас.

*А времето, в което спим защо ни се смята за живот. Това не е честно. Тогава дори не ядем! - Женя, 4 клас.

*Господи, като чете човек надписите по паметниците в гробищата и се замисля,...а къде са погребани лошите хора? - Олег, 4 клас.

*Ех, да имах твоите възможности!!! - Олег, 2 клас.

*Знаеш ли, макар да ми се струва, че нямам душа, понякога тя ме наболява! - Роман, 2 клас.

*Дай здраве и щастие на мама, баба, чичо Федя, чичо Саша, чичо Боря и останалите ми бащи! - Никита, 2 клас.

*Спасявай хората не от грехове, а от самота! - Юра, 1 клас.

*Бях на гробищата и ме потресе един паметник. Голям, черен паметник и върху него само една дума. "Мама" . И край! - Ваня, 4 клас.

"Тялото"

"... Дори да знаех какво да кажа, сигурно нямаше да му го кажа. Думите унищожават обичта; един писател може да каже сумати неща, но мисля, че това е така. Ако кажеш на сърната, че не и желаеш зло, тя изчезва с едно мяткане на опашката. Думата е зло. Обичта не е това, което някои задници, поети като Маккуин, искат да си мислиш, че е. Обичта има зъби, те хапят, раните не зарастват никога. Нито думи, нито съчетания от думи могат да затворят тези рани от обичта. Има друг начин - с шега. Ако раните заздравеят, думите умират с тях. Запомни го от мен. Изградих живота си от думи и зная, че е така. "

Стивън Кинг

Обичам да

Има толкова неща на света,
които да изживея.
Толкова, които да споделя.
Всичко това мога да пропилея.
Каква свобода.


Обичам да кихам, да се прозявам, да се събуждам сутрин. Всяко утро е нова възможност за смисленост. Шанс да оправдая съществуването си. Перфектното предизвикателство.

Обичам да пея ‘Little Wonder’ с Дейвид Бауи. Без обаче да си бръсна веждите. Понякога смесвам Бaуи с Джагър и танцувам по улиците като луд шаман танца на слънцето.

Обичам малките животни.
Не защото са малки.
Не и защото са животни.
Пробвай пак.

Обичам да ходя за гъби. Веднъж прекарах десет часа в планината. Набрах петдесет кила манатарки, печурки и булки. Като се върнах, паднах в леглото и продължих да бера гъби насън. На следващия ден пак бях в гората. Нещата с гъбите явно отидоха твърде далеч (и аз с тях), защото през нощта сънувах, че съм гъба. Стигнах до извода, че не е нужно гъбите да се пушат, за да се получат видения.

Обичам да си изпуквам ушите по стар китайски метод. Светът става по-бистър и се усмихвам сякаш съм чул морето. Не препоръчвам да си пукате ушите твърде често, защото ще си изпукате бързо всички пукания и ще изпаднете в депресивна абстиненция. Също има опасност да добиете постоянен солен вкус в устата. А както знаете, солта е вредна за очите.

Обичам хората със стил, които могат с походка да се изразяват, с прическа да флиртуват и с жест да ти кажат да отидеш до магазина за бутилка вино, синьо сирене и презервативи, като пътьом изхвърлиш боклука.
Всъщност Стилът е субектът. Останалото е аксесоари.

Обичам да се друсам със страх. Аз имам един страх - от високото. Веднъж си закачих мартениците на една ограда и изпищях толкова високо, че получих уплах. Та обичам да се качвам нависоко, където петолинията свършват и освен облаци се вижда само Павароти. Стоя там и краката ми треперят от див телесен ужас. Адреналиново цунами отнася жалките останки на самоконтрола ми и предизвиква пълна загуба на рационалност и разумност, твърде близка до оргазъм. Това ми спестява купуването на субстанции или принизяването на друго същество до парче месо.

Обичам да крещяааааа сам в гората . . . от радост, че не знам къде съм и нищо никога не ще е същото. Гледам зелената маса, отделните дървета, листата. Техните жилки са като линии на живота. Всяка различна. И всички заедно в зеленината.

Обичам да измислям света. Да го рисувам, какъвто ми харесва. Да го обръщам като палачинка. Да му придавам смисъл.

И други такива неща . . обичам да . .



Обичам да 2

Още повече обичам да танцувам. Сигурно защото не мога. Дълго мислих как да се науча, докато случайно не открих . . Най-добрият подиум е градският транспорт. Качиш се в рейс или трамвай и се започва чудно кършене, ламбада с бабички и ученички, хопа-тропа, напред-назад, носиш се с всички. А разстоянието е съвсем некомсомолско. Оттогава не стъпвам по клубове. Жалко само, че затварят рано.

Езиците са друга моя страст. Особено дългите и пъргавите. Обичам да ги гъделичкам, засмуквам, а не са ли достатъчно ловки, ги панирам в масло. Още от малък тренирах сложни лингвистични техники на гърдите на майка ми. Даже роман мисля да напиша на нечия гърда, но още търся подходящата. Някои хора ме наричат цицоман, но те просто не разбират от изкуство. В тази връзка трябва да отбележа, че анатомията е дял на семиотиката. Всеки писател трябва да мине задължителен курс по граматика и прагматика на тялото. Мда, гърдите не са това, което са. Истинските неща са невидими за очите. Познавач е бил Екзюпери и не знам защо всички го мислят за детски автор. Това си е чиста педофилия.

Колкото повече обичам, толкова повече обичам (и една тавтология може да бъде красива). Любовта ще спаси света. Вярвам в това. Дори си мислех да организирам концерт под същото мото, на който да се съберат некрофили, педофили, геронтофили и други обичащи хора. Ще свирят Фил Колинс и сборна Филхармония, ще хапваме сандвичи с филе (за вегетарианците само филии), ще пием и ще филим, тоест ще се обичаме. За русофилите ще има блондинки, а за останалите Филипинки.

Толкова е велика любовта, че е родила фразата ‘бия те, защото те обичам’. Жалко само, че на повечето мъже им е нужен алкохол, за да достигнат до това прозрение. Който пие, пее. Който пее, зло не мисли. Не мисли, а бие. Аристотел е виновен за всичко с неговите силогизми. Но не му казвайте, ще се разстрои. Има чувствителен стомах. Думите са като храната. Ако им липсват витамини, водят до слабост, та дори до слабоумие.

Красивите думи не са верни, верните думи не са красиви. Това каза един китаец, съседа бай Лао, малко преди да го пребият група скинове. Умря си неразбран като Шопенхауер и Ницше. Такава е съдбата на великите. Особено нощем.

Особено нощем. И вече е нощем. Опасно нещо са мислите. Помислиш го и то се случи. Цели вселени така са създадени. Защото някой ги е помислил. Всеки миг мислите ни се сгъстяват в звездни купове. Показвам ти моите. Приеми ги и светът ще порасне. Вземи този свят. В него нещата са каквито ги поискаш. Той е лекота и безпределност. Докъдето ти стигат мечтите.

Nav

Аз съм...

Аз съм това, което ти не можеш да бъдеш.
Аз съм това, което те вълнува.
Но внимавай, вълните могат да те удавят!
Аз съм Всичко!
А цялото не раздава частиците си...

Днес...

Отрязах мъничко парченце слънчев лъч, а тази вечер късам листенцата на маргаритка -
дали ще дойдеш или не.
Едно след друго, докато остане отговора
Маргаритката остана без листенца.
Аз останах със себе си.

Счетоводство на чувствата

tony04


Искам да се науча на такъв занаят! Защо ли? Отговорът е толкова простичък...
За дългите години плаване из житейските морета разбрах, че всички си приличаме в желанието да вземаме и получаваме, без да раздаваме себе си...
А в счетоводството всичко трябвало да бъде равно: Начално салдо плюс Дебит минус Кредит е равно на крайно салдо...
Само се питам: Когато тръгваме от нулата и добавяме точно толкова, колкото и изваждаме, няма ли винаги да се озоваваме там, откъдето сме тръгнали?

Каквато ме рисуват

Необяснима. Прорез в огледалото-
мистична ме рисува пролетта му.
Неистинска, изпъкваща във бялото
на очите му. Нежива рана.

Необяснима. Иска ме такава,
каквато ме рисуват нощем сънищата-
буреносна, виеща се хала
в бутилката на виното му мътно...

Необяснима. Вечер новолунна
(откривал ме е в хиляди съзвездия.)
И с конници от миналото върнал се,
бавно рие моето безбрежие...

Необяснима съм. Недорисувана-
не искал да живея на пано.
И аз не искам. Нека съм бездумие;
безследност...
... всепоглъщаща Любов!


Лора Димитрова

Причината...

"Мина много време, а аз още те обичам. Още мисля за теб.
Разбрах, че причината, поради която изпитвам болка от тази раздяла е... Че сърцата ни са свързани!
Вероятно преди този живот сме били заедно в още хиляда такива живота и във всеки от тях сме се намирали пак. Може би дори сме се разделяли по същата причина.
Убедена съм, че ще се видим пак в следващия живот...
Отново ще се намерим.
И тогава сигурно звездите над нас ще са се променили.
И ще се обичаме не само за този живот... А и за всички минали преди него!"

Теорема

Доказано е
че Вселената се разширява
Следователно
ние се отдалечаваме
взаимно

Г. Господинов

Из "Плюшеното зайче" - Марджъри Уйлямс

"- Боли ли? - попита Зайчето.
- Понякога. – отвърна Кончето,защото винаги говореше честно. - Когато си истински, за теб няма значение дали те боли.
- Изведнъж ли се случва, сякаш те раняват - питаше Зайчето - или малко по малко?
- Не се случва изведнъж, - обясни Кончето - а ставаш истински. За това е нужно много време. Затова не се случва често на хора, които се чупят лесно, имат остри ръбове, или трябва да се пазят много внимателно.Общо взето, когато станеш Истински, козината ти се е проскубала, очите ти са изпадали, краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение, тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен, освен за хората, които не разбират."
- А защо трябва да изтърпя всичко това, че да стана Истински? - попита плюшеното зайче, като се зае да къса едно по едно листенцата на една маргаритка.
- Ето виж, тази маргаритка, чиито листенца късаш, сега трепери от болка. – обърна се с мъдър поглед Кончето към малкия любопитко. – Защото тя е Истинска.
- Не разбирам, значи трябва да стана Истински само и само, за да усещам болка? – продължи с безкрайните си въпроси плюшкото, като остави цветенцето на мира.
- Не, не е само това, но ще можеш да усещаш всички чувства, както и най-великото – любов.
- Ала и аз сега я получавам от детето, което ме притежава. – продължи да упорства Зайчето.
- Но ти не само ще я получаваш, но ще я и даваш.
- И все пак защо трябва да преживея всичко това? Защо трябва да съм в такова окаяно състояние, че да бъда Истински? Тогава ще има ли смисъл?
- Зайче, право си, че всичко ще дойде в края на съществуването ти, но това е целият смисъл на живота. И въпреки грозотата и въпреки болката, ти ще бъдеш Истински. Такъв какъвто винаги си искал да бъдеш. А какъв искаш да бъдеш? Как мислиш, че ще изглежда истинското ти Аз, след като феята те дари с него? – на свой ред започна с въпросите Кончето.
- Може би разликата няма да е много голяма. Може би ще продължа да съм си безмълвно въпреки даденото ми слово, поставено кротко на леглото наред с другите играчки. Безчувствено въпреки туптящото сърце в гърдите ми. Но може и да бъде другояче. Може да успея да направя хората щастливи, да накарам едно дете да се усмихне или пък да успокоя друго плачещо, да бъда утехата за един мъник, сънувал кошмар. Но не и да изпитвам онези чувства, характерни за човека, даже още по-силни. И все пак не знам, просто искам да съм Истински. – Зайчето млъкна и погледна с големите си заешки очи Кончето.
- Ето, истинският ти Аз напира, той говори в момента, то мечтае да бъде Истинско. И все пак ... и все пак трябва да почакаме феята. Тогава ще разберем.
Последва продължителна пауза, в която Зайчето погледна към небето, търсейки с поглед сякаш Истината.
- Този мой Истински Аз се страхува. – процепи тишината едва доловимото гласче. – Защото Истинското Зайче е толкова лесно ранимо, като крилата на пеперудата – само да бъдат леко навлажнени от дъжда и те престават да летят завинаги.
- Но виж, то е красиво като крилцата на пеперудата. Първоначално е била грозна гъсеница, която никой не е искал да докосне, докато не се стигне до съвършенството. Но знаеш, че малките неща, нежните, красиви неща са най-лесно раними, чупливи. Ала трябва да поемеш този риск, Зайче.
Зайчето не отговори, помаха за сбогом и тръгна към залязващото слънце с пеперудата в шепи. Достигнало края на хълма, то разтвори длани и пусна малкото летящо на свобода. А очичките му ясно следяха процеждащите се последни слънчеви лъчи през тънките, ала красиви крилца на пеперудата. И реши ... и реши да бъде истинско ... да бъде истинско от тук нататък ... така че всеки да може да види Истинското Зайче, макар и пречупено през различна призма. Но независимо от това, цветовете остават все така красиви, топли и ярки."

На кръстопът

Ще приема всичките поражения.
И седнала на един кръстопът,
ще раздавам:
прецъфтели илюзии,

несбъднати сънища
и ябълки на греха.

Срещу залеза-
към червените макове
на утрото ще вървя
с една зряла луна в шепите
и нищо за губене.
florans

Не мога...

Не мога да ти подаря себе си
в минало време.
Там съм подарена вече
на някой друг.

Б.Петкова

Минало

"Вземам бавно в ръка тези стари писма и зачитам...
Спомен се втурва, но бързо отлита. Следите зад мен са затрупани с лед и с камък. Няма път назад към "Нас". Аз съм мъртва за тебе, отдавна.
Само скръб е светът. И жестокост. И грубост.
И... изписвам с трептяща ръка тези думички сини и замислена поглеждам назад... Виждам ято години. Години...
Бавно пада нощта. Идват покоя и мрака. Аз не мисля за теб и не плача на сън.
Аз не чакам!"

До моята съперница

Спомняш ли си за мен, Мая?!
Спомняш ли си как ме поглеждаше, как ме преценяваше?
Аз съм "Онази", приятелката Му. Не успях да те забравя, дори и за миг.
И тази нощ няма да забравя. Неочакваната. Абсурдната.
Бях там. С него!
И ти беше. Може би не ме мразеше. Може би не ревнуваше от мен. По някаква нелепа женска логика дори може би ме обичаше, защото аз бях част от неговия свят, от неговите нощи и дни, от душата Му.
Неговата нощ беше моя, само моя. Целувките му бяха за мен. Думите му. Блусовете. Всичко! Не те ли задушаваше коварният ми женски триумф?!
Ти беше толкова близо до него, а така далече от сърцето му... От пиедестала на сърцето Му те гледах с убийствена настойчивост... Исках да ти кажа, че за мен ти си една от всички останали, които го пожелаваха. Една от всички, които искаха да го имат за себе си. Та той принадлежи единствено на себе си, не мислиш ли?! Има свобода, с която да решава какво да направи и сърце, с което да избере Правилната. Можеше да го откраднеш, но да му отнемеш мен нямаше да можеш! Не беше първата и последната нямаше да си.
Свикнала съм. Свикнала съм да жертвам време и сили за него. Свикнала съм без него, свикнала съм и да го чакам... Защото винаги се връща!
Дори и да го имаш, ще го имаш за час, за ден, за месец. А аз ще бъда до него и когато протегне ръка, ще ме намери до себе си... Една и съща след безбройните промени.

Не навеждай глава, Мая! И не ме поглеждай с презрение. То е за теб!
Аз съм бившата, сегашната, бъдещата.
Ти си поредната, тайната, резервната.
Колко лошо, нали?!

Почти Шехерезада

И заиграх се пак със думите -
тъй малко от игрите ми останаха.
По стъпкани пътеки тръгвах,
но пак пробивах път – за двама.
Хиляда нощи писах приказки,
не спрях да вярвам в Дядо Коледа,
учудваха ме тесните комини,
но отесняха напоследък и сезоните.
И с думите отново си играя,
рисува смях по мойто слепоочие,
пристъпва във окото ми онази
разголена до дъх душа-художничка,
извайва от черница бяла лютня,
под пръстите й тръпно трепват струни.
Прохожда песенно пастелно утро.
След хилядната нощ настъпва първата.

Левена

...

"Говориш бавно... Сякаш ти самият не си вярваш.
Другите вярват ли ти?
А аз?! Само аз ли останах?! Само аз ли не съм те обвинявала в лъжа?!
Естествено... Едва ли е за друго.
Не те слушам.
За да оцелееш, трябва да си сляп и глух. А ти държиш да оцелея! Старателно замъгляваш погледа ми. Грижовно заглушаваш и болката, която вече си отворил в мен.
Усмихвам се.
Ти не знаеш, но играта вече има нови правила! Не бързай... Много време има още...
Приближи се още малко...
Ще ти прошепна чий ред е да си поиграе с теб!"

И Дороти превърна се в жена


Ели Георгиева


Да. Бяхте трима - млади и прекрасни -
на Дороти отбраната тайфа.
Лудувах с вас, безкрай щастлива раснах,
сред храсталаци джоджен и трева.

Закриляхте ли? Аз ли ви закрилях?
Не зная - бях си палаво дете.
В пчелините пчелите люто жилят,
без да делят момиче от момче.

Плашило, Лъв, Човек от тенекия
и Дороти с разветия перчем,
дори цигара можеха да свият
от репеи, в листенце от бадем.

Предъвквайки стипчивите смокини
от клони, сякаш вени на Граал -
дърветата в съседските градини
ни канеха при всеки плод узрял.

Прескачах плет и бой ядях наравно,
с ожулени ръце, крака и нос,
докато някак си неумолимо бавно,
надвисна сянка над страната Оз.

Велика грешка бе, когато някой,
вместо беззлобно да ме зашлеви
или с юмрука да ме тресне яко,
погледна ме с... пораснали очи.

Добрата приказка така загива-
изгаря през синкопа на сълза,
че Дороти все още да е жива,
за жалост се превръща във жена.

Притисната от своята Голгота,
тя вади нежелания си коз.
Несъвместими вече със живота,
стопяват се героите от Оз.

"Стихо..." до никого

Достойна увертюра - цял шамар.
За малко беше цялата да пламна.
За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа.
От купища поети бе един,
от който да не ми се доповръща.
Различен (като курвата без грим),
при който често, въпреки... се връщах.
След думите...
си – той, а аз съм – тя.
(Прегръщал си змия, за да те хапе.)
И няма вече: Как, Защо, Кога...
(Човек съм и причина, за да знача.)
Сега затварям тези две очи.
Вменявам си, че няма да те има.
Отворя ли ги – Ти не ще си Ти.
(Поантата е глупава... без рима!)

Кремена Стоева

Присъствие

Днес ръцете ми плахо целуват клавишите.
(не си тръгвай, дори ще попея)
И съвсем нелогична и толкова глупава,
аз навъпреки... пак те живея.
Започни... да мълчиш! И послушай гласа ми,
ще присъствам сега в самотата ти.
Отмъщавам със думи. Дори ще крещя.
(потърпи още малко, приятелю)
След това ще затръшна до писък вратата
в лицето ти, за да не виждаш,
че ще бъдеш отсъствие в мен и душата,
в която последен умираш...
Ако можех да върна сълзите на времето
и да бъда пак малко момиче.
Бих си сляла очите със друг, не със твоите.
Бих се влюбила в някой... различен!


Кремена Стоева

Отново...

"Отново съм на кръстопът. На къде да поема, не зная...
А и ти едва ли ще ми покажеш вярната посока.

Години вървях след теб, след една илюзия... Запътила се бях към далечен мираж...
Очаквах там да си различен.

Чакай, спри! Не ме води към пропастта, недей!
Пътят вече ще свърши, а аз не съм взела нищо от живота!

Надеждата умря. Сега аз ще продължа напред, а ти ще тичаш към далечината и недостижимия мираж...
Кого ще търсиш там? Мен?!
Сгрешил си. Аз съм истинска, а не мираж!"

Под миглите...

Под миглите разлистват петолиния
мелодии изписани със аромат на люляци,
по устните на незапочналото някога,
мълчание пред бурята на шепоти.

Ст.Кръстев

За антиприказките

Алисите отдавна са на свършване.
Освен това - не вярват в чудесата.
По гарите - билетите на свършване.
И често се изгубват във гората

едни такива шапки омагьосани,
(Защото гледали вълка в очите.)
Добрите - вече са ядосани.
Какво ядосани, направо са сърдити

на себе си, на грозните финали.
Обърнаха се приказките в проза.
Ако принцесите все още са заспали -
пристига принц. И после става грозно.

Празнуват Пепеляшки свободата си,
а знаят, че си нямат нищо.
Понякога сънуват, че ги чакат
край онова, омразното огнище...

Орисниците цъкат покер някъде,
предричат, че след ентата ракия
е най-добре да си заплюеш пазвата
и после от почтеност да се скриеш.

Не, антиприказка. Живот, като живота.
Остава да се учиш да живееш,
защото са обидно-кратки сроковете
и си умрял, преди да се запееш.

Яна Кременска

Не, и ти не си любовта...

Не, и ти не си любовта.
Много мъже ме спечелваха.
И ме влюбваха в себе си.
Много мъже обиквах.
Така както и теб.
Но не търся теб.
Аз търся онзи мъж,
който ще ме накара
да обикна първо себе си.

Ester

Със сигурност ...

Със
сигурност
няма да те залее
тържество,
когато
останеш
сам с десерта.

Приеми,че съм била неподходящо облечена за случая.
(или неподходяща по принцип)

Asgen

Виновна съм...

Прости ми... Виновна съм!
Затова, че мълчах, когато думите напираха в душата ми!
Затова, че никога не казах колко те обичам!
Затова, че не те спрях, когато си отиде от мен!

Но много горда съм, за да ти покажа, че страдам... Много наранена, за да се примиря...
Много пламенна, за да се опитам да те разбера... И много ревнива, за да забравя...

Обичам те.

Дали е любов?!

"Не знам дали мислиш за мен, но аз го правя постоянно...
Не знам дали често ме виждаш в сънищата си, но аз те виждам непрекъснато...
Празнината е в мен, а аз съм в празнината... Защото съм далече от теб.
Понякога... затварям очи. Опитвам се да си те представя, макар да си винаги различен...

Търся те в слънчевите лъчи, които докосват очите ми. В топлия вятър, който прониква в прегръдките ми. И все те няма. Все си безпределно далечен...
А е трудно да се надявам, когато ти си една измислена реалност! Когато си сън, вместо да бъдеш една прекрасна действителност.
И е лесно да бягаш в погрешни посоки, да целуваш чара на друга...

Търсим се, но така и не се намираме, защото сме твърде страхливи. Защото ръката ти не достига до моята. Защото сме разделени от реалността.

А да обичаш от разстояние... Дали е любов?!"

Дичо и Акага - Пътувам

Монолог на Орисницата пред Пепеляшка

Пепеляшке, хукнала към бала,
накъде си мислиш, че си тръгнала?
Да не смяташ, че ще те познае
Принцът като в приказка
несбъдната?
И ще те откара със каляската
в някакви сънувани чертози?
Призрачна е, мила, и пантофката.
Нищо, че кристална е и блазни.
Стига вече съм ти се намесвала,
мисля, че объркахме понятията.
Лещата остана си със граха.
Плъховете вече не намятат
лъскави ливреи зад каретата.
Поизгнила беше тиквата.
Май направих грешка като смятах,
аз да ти оправям орисията.
Пепеляшке, ти сама ще трябва
да отсееш житото от плявата.
Принцовете по земята ходят,
но очакват ти да ги познаеш.
И понякога са се маскирали
като тъжни, наранени просяци.
Та ще трябва просто да се
вглеждаш
и сама да развалиш магията.
Е, със здраве... и ще ме прощаваш,
но такава ми е била ролята.
Тръгвам, че и други Пепеляшки
са се наредили за пантофката.

lightfull

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

1.Ще получиш тяло .
Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.
2.Ще усвояваш уроци.
Записан си в целодневното неофициално училище, наречено Живот.Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш уроци в това училище.Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.
3.Няма грешки, има само уроци.
Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране."Провалените" експерименти
също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва "успешен".
4.Урокът се повтаря, докато се научи.
Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш.
Тогава продължаваш със следващия.
5.Усвояването на уроци няма край.
Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци. Докато
си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.
6."Там" не е по-добре от "Тук".
Когато твоето "там" стане "тук", ти просто ще откриеш друго "там",
което пак ще изглежда по-добре от "тук".
7.Другите за теб са само огледала.
Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него не виждаш отразено
това, което обичаш или мразиш у себе си.
8.От теб зависи как ще изживееш живота си.
Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.
9.Отговорите от които имаш нужда, са в теб самия.
Отговорите на въпросите, поставени от Живота,носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.
10.Ще забравиш всичко това.

Чери Картър-Скот

Искам да ти кажа...

Всичко свърши!
Вече час слушам едни и същи песни. Нашите песни. Сега те звучат различно. Толкова различно, че дори не правя усилие да ги различа от останалата музика.
Свикнах без теб. Дори и болката си отиде. Не усещам самотата, нищо че те няма!
И станах по-силна. Още по-силна от преди.
Образът ти, който ме изгаряше, вече го няма.
Спомените - и те са избледнели.
Твоите очи - не ги помня.
Сълзите ми и те пресъхнаха.
Вече не плача за теб! Просто нямам сили.
Всичко свърши.
Мога и без теб.
В мислите ми сега е другият...

XMiss

Ти, ти, ти...

Гледам те от далеч и си мисля... Хубав си!
Харесвам те. Желая те. Как съм могла да живея без теб?!
Ти ще бъдеш тайната любов - платоничната, забранената, моята.
Само моята любов!
Ще си в мен. В моя сън. Ще идваш всяка нощ.
И ще те обичам. Заради всичко, което си ми дал и заради всичко, което имам още да ти дам!
И няма да е възможно някой да ни раздели.
Та ние ще сме в друго измерение, от друг характер... Други закони ще властват между нас и нито ти, нито аз ще знаем за тях...
Само ще им се подчиняваме!

Oнзи мъж...

Да си поговорим... Спокойно, никой не ни слуша...

За онзи мъж, който ще сбъдне моите приказки!
Ще умее да вярва във Нищото... Ще е и най-големият неверник... Ще отрича, че въздухът е за дишане. Ще знае какво е времето у мен... Ще ми подари слънцето, облечено в усмивка...
Моят дом ще наднича от ръцете, с които ме прегръща... И от нееднократното сбогуване. И от жаждата ми на пустинник за него и неговото присъствие...

Ако го познавате, не му казвайте, само ще се усмихне...

И колко бързо се предадох...

Знай, скъпа, в мен за да те има,
поне във себе си бъди неповторима...
Agsen

Мисля, че прегръщам сянката й... Докато Тя, невидима за моите очи, ме прегръща и заробва...
Мисля, че е умряла в мен и разбирам, че аз съм умряла в нея...
А после Тя се събужда, когато я повика болката...

Как искам да открадна нещо от тази любов!
Да не й се отдавам напълно! Но Тя ме иска. Държи да бъда нейна цялата!
Искам твоята любов да бъде моя! Да се подчини на безмуните ми желания да търся своя собствен блясък...
А Тя още иска да съм нейна... Напълно нейна. Само нейна.

И колко бързо се предадох...

Незабравено...

Спомените ме връщат при теб... И без страх се връщам в миналото. Моля се да са вечни... Защото без тях не сме живяли, не сме били заедно, не сме се обичали...

Още те виждам пред себе си в първия ден на юли... Мога пак да усетя тръпките, които се разходиха по цялото ми тяло... и чувствата, които объркаха сърцето ми...
Ти беше призрак от миналото... А защо така се вълнувах? Появи се отново на нежния ми хоризонт точно тогава, когато се бях примирила с мисълта, че всичко е безвъзвратно загубено... Бягах от любовта, криех се вдън земя... Но ти нахлу в живота ми като буря...
Всичко започна без обещания. Исках да свърши така... За да мога следващият път, когато те видя да те погледна открито в очите и да се усмихна...
Нищо, че вече нямаше да съм същата...

Другата до теб

Лежиш в студена стая... Чуждо тяло е положено до теб.
Оглеждаш чертите й - толкова по-различна е от мен! Но аз съм вече минало, което трябваше отдавна да забравиш... Душата ти сега е скитница... И търси някоя като мен, но такава не съществува! Снощи... тя е целувала устните ти. Тези устни, които някога принадлежаха на мен!
И тя те обича, навярно... Но тази обич ти е чужда, непозната.
Ти нямаш нужда от нея, но си пак там - с нея. И знаеш, че не трябва...
Тя те докосва с ръце, от които те побиват странни тръпки и сякаш сърцето ти изстива...
Осъзнаваш, че не трябва да сравняваш нея с мен...
Но не можеш! Вселила съм се в душата ти и не искам да си тръгна... А и ти нямаш сили да ме изгониш...
За мен си вече грешник, който няма право да прошепва името ми!
Очите й те гледат с любов, а ти... Ти не можеш да им отвърнеш със същото. Колкото и да искаш...
Лежиш до нея. Затваряш очи и пред теб отново се появявам аз... Усмихвам се... Ти пак си щастлив...
Гласът й произнася името ти... Отнема те от нереалния ти свят...
Нейният глас ти подсказва нещо, от което така те боли...
Чуждото в другата до теб не може да запълни празнотата в сърцето ти и не може да скрие грозното лице на истината... Че мен вече ме няма до теб!

Хиляда и една нощ...

في حدقتي رجلٍ ساحر
ترجمة: د.عبدالرحمن أقرع
-----------------------------------
ذلك الذي سيحكمني يوماً
سيحكم كل العجائب
وسيهديني أغنيات المطر
أزهار عباد الشمس وقوس قزح
وسيصنع كل محطاتنا
(بدلاً من منزلٍ حجري الجدران)
وسأتلون بصوته
كالفراشة تقريبا
سأكون كلمته السحرية
والتي لن يعمل بدونها السحر
وعندما أنظر في عينيه
سأرى رسمي فيهما معكوساً
مدى الحياة

В зеницата на един вълшебник...

Този, който някога ще ме владее,
ще владее всички чудеса.
Ще ми подарява дъждопеене.
Слънчогледи. И дъга.
Ще направи наши всички гари
(вместо дом със каменни стени).
От гласа му ще ми става шарено.
Даже пеперудено. Почти.
Ще съм неговата думичка вълшебна,
без която заклинанието не работи.
А когато във очите му погледна,
ще се видя отразена...
Доживотно.
превод: Абдулрахман Акра

Началото...

Тъгувам без ексцесии. Обикновено. На никой не му трябва емоционалния ми гняв...
Не се стремя да съм необикновенна...
Греховна съм до мозъка на костите си... Затъмних и луната - от чувстване.
На нула съм и посоката наникъде... Но ще намеря начин и ще го дочакам...Изходът.

Категорично без шансове за изход.
Отговор евентуален дали понякога се крие в следващия миг...?