Към

Наздраве и бъди щастлива!
Примамлив сън ме дърпаше насам.
Дойдох за миг. Дойдох и си отивам
отново сам. Отново сам.

Не ме задържай не – напразно!
Проблемът е, че твърде закъснях.
Премествам се в графата „разни”,
където и до днес си бях.

Накрая все изпускам влака.
Играя шут в най-тъжния комикс.
Известно ми е, че Харон ме чака
край фара на брега на Стикс.

Тъгувам. Адски ми е криво.
Развявам паяжини от мъгла.
И всяка нощ танцуват самодиви
в най-лудото ми амплоа.

И явно е ненужно да те будя.
И явно кръста сам ще понеса.
Но тръгвам. Няма да се случи чудо,
защото няма чудеса.


Ради Радев