сряда, 13 май 2009 г.

И колко бързо се предадох...


Знай, скъпа, в мен за да те има,
поне във себе си бъди неповторима...
Agsen


Мисля, че прегръщам сянката й... Докато Тя, невидима за моите очи, ме прегръща и заробва...
Мисля, че е умряла в мен и разбирам, че аз съм умряла в нея...
А после Тя се събужда, когато я повика болката...

Как искам да открадна нещо от тази любов!
Да не й се отдавам напълно! Но Тя ме иска. Държи да бъда нейна цялата!
Искам твоята любов да бъде моя! Да се подчини на безмуните ми желания да търся своя собствен блясък...
А Тя още иска да съм нейна... Напълно нейна. Само нейна.

И колко бързо се предадох...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

сряда, 13 май 2009 г.

И колко бързо се предадох...



Знай, скъпа, в мен за да те има,
поне във себе си бъди неповторима...
Agsen


Мисля, че прегръщам сянката й... Докато Тя, невидима за моите очи, ме прегръща и заробва...
Мисля, че е умряла в мен и разбирам, че аз съм умряла в нея...
А после Тя се събужда, когато я повика болката...

Как искам да открадна нещо от тази любов!
Да не й се отдавам напълно! Но Тя ме иска. Държи да бъда нейна цялата!
Искам твоята любов да бъде моя! Да се подчини на безмуните ми желания да търся своя собствен блясък...
А Тя още иска да съм нейна... Напълно нейна. Само нейна.

И колко бързо се предадох...

0 коментара on "И колко бързо се предадох..."

Публикуване на коментар