сряда, 13 май 2009 г.
И колко бързо се предадох...
Знай, скъпа, в мен за да те има,
поне във себе си бъди неповторима...
Agsen
Мисля, че прегръщам сянката й... Докато Тя, невидима за моите очи, ме прегръща и заробва...
Мисля, че е умряла в мен и разбирам, че аз съм умряла в нея...
А после Тя се събужда, когато я повика болката...
Как искам да открадна нещо от тази любов!
Да не й се отдавам напълно! Но Тя ме иска. Държи да бъда нейна цялата!
Искам твоята любов да бъде моя! Да се подчини на безмуните ми желания да търся своя собствен блясък...
А Тя още иска да съм нейна... Напълно нейна. Само нейна.
И колко бързо се предадох...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
сряда, 13 май 2009 г.
И колко бързо се предадох...
Знай, скъпа, в мен за да те има,
поне във себе си бъди неповторима...
Agsen
Мисля, че прегръщам сянката й... Докато Тя, невидима за моите очи, ме прегръща и заробва...
Мисля, че е умряла в мен и разбирам, че аз съм умряла в нея...
А после Тя се събужда, когато я повика болката...
Как искам да открадна нещо от тази любов!
Да не й се отдавам напълно! Но Тя ме иска. Държи да бъда нейна цялата!
Искам твоята любов да бъде моя! Да се подчини на безмуните ми желания да търся своя собствен блясък...
А Тя още иска да съм нейна... Напълно нейна. Само нейна.
И колко бързо се предадох...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар