Другата до теб

Лежиш в студена стая... Чуждо тяло е положено до теб.
Оглеждаш чертите й - толкова по-различна е от мен! Но аз съм вече минало, което трябваше отдавна да забравиш... Душата ти сега е скитница... И търси някоя като мен, но такава не съществува! Снощи... тя е целувала устните ти. Тези устни, които някога принадлежаха на мен!
И тя те обича, навярно... Но тази обич ти е чужда, непозната.
Ти нямаш нужда от нея, но си пак там - с нея. И знаеш, че не трябва...
Тя те докосва с ръце, от които те побиват странни тръпки и сякаш сърцето ти изстива...
Осъзнаваш, че не трябва да сравняваш нея с мен...
Но не можеш! Вселила съм се в душата ти и не искам да си тръгна... А и ти нямаш сили да ме изгониш...
За мен си вече грешник, който няма право да прошепва името ми!
Очите й те гледат с любов, а ти... Ти не можеш да им отвърнеш със същото. Колкото и да искаш...
Лежиш до нея. Затваряш очи и пред теб отново се появявам аз... Усмихвам се... Ти пак си щастлив...
Гласът й произнася името ти... Отнема те от нереалния ти свят...
Нейният глас ти подсказва нещо, от което така те боли...
Чуждото в другата до теб не може да запълни празнотата в сърцето ти и не може да скрие грозното лице на истината... Че мен вече ме няма до теб!