"Стихо..." до никого

Достойна увертюра - цял шамар.
За малко беше цялата да пламна.
За миг си пожелах... да съм добра,
но след това с достойнство... да те смажа.
От купища поети бе един,
от който да не ми се доповръща.
Различен (като курвата без грим),
при който често, въпреки... се връщах.
След думите...
си – той, а аз съм – тя.
(Прегръщал си змия, за да те хапе.)
И няма вече: Как, Защо, Кога...
(Човек съм и причина, за да знача.)
Сега затварям тези две очи.
Вменявам си, че няма да те има.
Отворя ли ги – Ти не ще си Ти.
(Поантата е глупава... без рима!)

Кремена Стоева