Минало

"Вземам бавно в ръка тези стари писма и зачитам...
Спомен се втурва, но бързо отлита. Следите зад мен са затрупани с лед и с камък. Няма път назад към "Нас". Аз съм мъртва за тебе, отдавна.
Само скръб е светът. И жестокост. И грубост.
И... изписвам с трептяща ръка тези думички сини и замислена поглеждам назад... Виждам ято години. Години...
Бавно пада нощта. Идват покоя и мрака. Аз не мисля за теб и не плача на сън.
Аз не чакам!"