Каквато ме рисуват

Необяснима. Прорез в огледалото-
мистична ме рисува пролетта му.
Неистинска, изпъкваща във бялото
на очите му. Нежива рана.

Необяснима. Иска ме такава,
каквато ме рисуват нощем сънищата-
буреносна, виеща се хала
в бутилката на виното му мътно...

Необяснима. Вечер новолунна
(откривал ме е в хиляди съзвездия.)
И с конници от миналото върнал се,
бавно рие моето безбрежие...

Необяснима съм. Недорисувана-
не искал да живея на пано.
И аз не искам. Нека съм бездумие;
безследност...
... всепоглъщаща Любов!


Лора Димитрова