До моята съперница

Спомняш ли си за мен, Мая?!
Спомняш ли си как ме поглеждаше, как ме преценяваше?
Аз съм "Онази", приятелката Му. Не успях да те забравя, дори и за миг.
И тази нощ няма да забравя. Неочакваната. Абсурдната.
Бях там. С него!
И ти беше. Може би не ме мразеше. Може би не ревнуваше от мен. По някаква нелепа женска логика дори може би ме обичаше, защото аз бях част от неговия свят, от неговите нощи и дни, от душата Му.
Неговата нощ беше моя, само моя. Целувките му бяха за мен. Думите му. Блусовете. Всичко! Не те ли задушаваше коварният ми женски триумф?!
Ти беше толкова близо до него, а така далече от сърцето му... От пиедестала на сърцето Му те гледах с убийствена настойчивост... Исках да ти кажа, че за мен ти си една от всички останали, които го пожелаваха. Една от всички, които искаха да го имат за себе си. Та той принадлежи единствено на себе си, не мислиш ли?! Има свобода, с която да решава какво да направи и сърце, с което да избере Правилната. Можеше да го откраднеш, но да му отнемеш мен нямаше да можеш! Не беше първата и последната нямаше да си.
Свикнала съм. Свикнала съм да жертвам време и сили за него. Свикнала съм без него, свикнала съм и да го чакам... Защото винаги се връща!
Дори и да го имаш, ще го имаш за час, за ден, за месец. А аз ще бъда до него и когато протегне ръка, ще ме намери до себе си... Една и съща след безбройните промени.

Не навеждай глава, Мая! И не ме поглеждай с презрение. То е за теб!
Аз съм бившата, сегашната, бъдещата.
Ти си поредната, тайната, резервната.
Колко лошо, нали?!